| 01/10/19 8:59 AM
Пино ноар: елегантност в червено
Успехът на филма “Отбивки”, чийто основен сюжет се върти около сортът пино ноар, е една от причините днес сортът да може да се похвали с разпространение в световен мащаб. Заедно с шардоне, той съставлява групата на бургундските сортове и със сигурност е червеният символ на Бургундия, предписван като лекарство на Краля-Слънце – Луи XIV. Именно тук, на юг от Дижон, в областта Кот д‘Ор, се намират най-скъпите терени с пино ноар в света. Тук, за наше щастие, в Средновековието католически монаси засаждат лозя. Трябват им обаче стотици години, за да открият идеалните условия за пино ноар: варовикови почви, средни надморски височини и хладен климат.
Съвременните ДНК проучвания показват, че сортът пино ноар, пино блан, пино гри, пино мюние не само принадлежат към едно семейство, но и генетически са с един и същи корен, т.е. те са мутации на един и същи сорт, към който принадлежат поне 40 сорта. Пино ноар е един от най-трудните за отглеждане сортове (капризен, предпочита определен тип почви, постоянна топла дневна температура, но и сравнително хладни вечери) и е сериозно предизвикателство за енолозите. Това е причината да се произвежда в малки количества, което определя и високата му цена. В родината му Бургундия винопроизводителите се концентрират главно върху почвите и климата, не толкова върху сорта като такъв. Именно за това дори и най-незначителните разлики в тероара рефлектират върху стила му.
Да не забравяме, че сортът пино ноар, отново наред с шардоне, е и основният сорт в производството на шампанско в едноименната област във Франция. В последните години е разпространен навсякъде в света, но все още нито една винена дестинация не е успяла да надмине елегантността на бургундския стил. Все пак има такива, които много се доближават до нея: южнотиролски, новозеландски, калифорнийски и орегонски пино ноари почти настигат славата на френския си събрат.
Какво обаче отличава пино ноар от останалите червени сортове по света и го прави уникален и разпознаваем?
Със сигурност това е неговият светъл цвят, ароматите на горски ягоди и череши в комбинация със землисти нотки, виолетки, гъби и кожа, както и свежестта му и нежните танини. Често, но не в такава степен и в такъв процент, колкото при таниновите сира и каберне совиньон, пино ноар отлежава във френски дъбови бъчви, което допринася за развитието на дивечови и трюфелови нюанси. Ако обаче е прекалено зрял или е от прекалено топъл регион, пино ноарът става експресивно плодов, плътен и често мармаладов. Известен е и с имената пино неро (Италия) и блаубургундер (Австрия, Германия).
В Новия свят пино ноар има почти навсякъде, но най-добри резултати се получават в Калифорния (Санта Рита, Сонома), Орегон (Уиламет Вали), Чили (Био-Био), Нова Зеландия (Централно Отаго), Австралия (Танзания). Експериментира се и в Южна Африка и Канада.
Храните, които са подходящи за сорта, имайки предвид неговата висока киселинност и нежни танини, са патица, пиле, свинско, дивеч, гъби, сирена, шоколад, свежи подправки. Пино ноар обича да си партнира и с кремообразни сосове и леко пикантни дресинги за салати. За разлика от други червени вина се сервира задължително на температура 14 до 16 градуса, а най-подходящата чаша за него е с обемен, стесняващ се към върха, балон.