| 08/3/18 7:55 PM
Винен туризъм и има ли той подходяща почва у нас?
Посещение на винарни, дегустации директно в избата, активно участие във винопроизводствения процес, разходка в лозовите масиви. Всичко това е част от описанието за винен туризъм. Общото между всички тях е споделеното, автентично преживяване.
Винен туризъм по света
В началото на 90-те години се заражда официално понятието винен туризъм. Новият винен свят е отговорен до голяма степен за бума в посещението на изби. Там, където традицията липсва, има маркетинг и продажба на продукт. САЩ, Нова Зеландия, Австралия първо правят концепция как да продават вино на туристите и създават условия за това, а едва в следващата фаза започват да мислят какъв стил вино ще произвеждат. Такива примери има и в България. В стария винен свят (Италия, Франция), туризмът е просто следствие от традицията и логична формула за представяне на виното на все по-образованата и любопитна публика.
Винен туризъм в България
Виненият туризъм става популярен в България още по време на социалистическия режим към края на 80-те години. Тогава в Лондон започват да се предлагат първите организирани турове към България. До началото на 2000 година обаче те са просто част от системата и политиката на управляващите. След това, подкрепени от европейски средства и стратегии, българските винопроизводители поемат инициативата в свои ръце. Сега те се грижат за осведомяване и посрещане на индивидуални групи от винени ентусиасти, търговци, журналисти.
Има ли условия в България за винен туризъм? Определено отговорът е “да”. В последните 10 години, наред със създаването на нови изби се мисли все повече и за представянето на виното на крайния потребител директно в избата. Създават се хотели, дегустационни зали, винени маршрути. Несъмнено България произвежда вече качествено вино, като само за 2016 български вина са спечелили над 150 медала от интернационални конкурси. Друго условие, което е изпълнено е и наличието на достатъчно количество винарски изби, а в България по настоящем те са над 350, като всяка година се появяват поне десетина нови. Само около 50-ина от тях обаче са подготвени за посрещане на гости за дегустации и винени турове. Едва 20-ина от друга страна – така наречените по френски пример “шата” – разполагат с пълния винен пакет: леглова база, обучен персонал, и т.н. И за съжаление повечето не се зараждат от винения, а от туристическия бизнес.
Има все пак добри примери за винени маршрути, които са създадени не от държавата, а от винопроизводителите. Те идват главно от регионите на Мелник (Орбелус, Вила Мелник…) и Тракия (изба Драгомир, Вила Юстина, Виа Винера, Румелия и т.н.). От София, в радиус до 150 км има доста изби, които могат да бъдат посетени с цел винен туризъм дори за ден.
По данни на Института за анализи и оценки в туризма от 2017 около 55.000 български туристи и 7000 чуждестранни са посетили с цел винен туризъм български изби. Чуждестранните са основно от Великобритания, Германия, скандинавските страни, Русия, Сърбия и Македония. Все още обаче той е скъпо удоволствие. Избите предлагат платени дегустации, които варират от 10 до 50 лв на човек, в зависимост от избрания дегустационен пакет.
Как да разгърнем потенциала на българския винен туризъм
Какво липсва все пак на българския винен туризъм? За да бъде той не само мода, а дългосрочна инициатива са необходими няколко условия. Всичко започва не от избата, а от привличането на вниманието на хората, водейки ги към винените региони. Необходими са съвместни усилия от страна на винопроизводители, туроператори, хотелиери, ресторантьори, институции и местни общности за създаване на маршрути и условия за винен туризъм. Периодични винени събития и фестивали, предлагане на иновативни турове (йога сред лозята), интерактивни сайтове и медии за информиране на потребителите, създаване на регионални енотеки са също необходими изисквания за дългосрочно развитие. Тези стратегии могат да бъдат взаимствани от типичните региони за винен туризъм. Те са САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, както и от напредничавите съседни държави като Гърция например. Потенциал определено има.