Трябва да си пълнолетен, за да имаш страст към виното.
Имаш ли навършени 18 години?
Да
Не

Всичко за виното

От лозето до чашата само в нашия вино блог

|

Любопитно! Най-старите винени земи: Грузия, Армения

Виното е по-древно от писаната човешка история, но археологията би трябвало да е запазила ценна информация за развитието му. Дори и тя обаче и до днес не е еднозначна по отношение на това кога точно е култивирана лозата и кога е започнал процесът на производство на вино в съвременния смисъл на думата. Предполага се, че първобитните хора са събирали плодове заради сладостта им и така по естествен начин са открили ферментацията и ниско алкохолния продукт от нея. Промяната в начина на живот – от номадство към уседналост (около 10 000 – 8000 пр.н.е.), развитието на селското стопанство и грънчарството допринасят за по-нататъшното култивиране на лозата и навлизане на виното в човешкия бит.

Най-ранните археологически доказателства за вино, направено от грозде са намерени на терени в Китай, Грузия, Иран, Гърция (Македония) и Сицилия (между 7000 и 4000 пр. н.е.), като вечните претенденти за родината на виното са Армения и Грузия. Археологията предлага соломоновско решение: най-ранните находки на остатъци от вино по вътрешността на глинени съдове са датирани около 8000 години преди новата ера в Грузия, на гроздови зърна – около 6000 преди новата ера отново в Грузия, а пък най-старите доказателства за производство на вино са датирани около 4100 години преди новата ера в Армения. Където и точно да е, началото на виното несъмнено е в Кавказкия регион.

Най-древната изба, която е открита във Vayots Dzor в Армения, е датирана на 4100 години пр.н.е. и в нея са открити преса, различни видове съдове за ферментация и съхранение и чаши. Открити са също така следи от семки на известната като Европейска или културна лоза – Vitis Viniferа, което дава повод за заключение, че ако винарството е било така добре развито през 4000 г.пр.н.е., то е било познато по тези земи много по-отдавна. Разкопки около днешния Ереван разкриват обширни складове със стотици караси (арменските глинени делви за вино) на възраст над 2700 години. За арменското вино пишат и древногръцкият философ Херодот и географът Страбо, върху чиито трудове почиват много от познанията ни за древното вино.

И ако Армения е люлката на най-древната изба в света, то в Грузия са открити едни от най-старите следи от вино по стените на съдове и ЮНЕСКО признава за световно културно наследство „Древният грузински метод за производство на вино в квеври“. Грузинските квеври са съдове с подобна на амфората форма, но датирани на повече от 8000 години, т.е. те предхождат гръко-римската винена култура. Те са били изцяло заравяни в земята и използвани за ферментация и съхранение, а не за транспорт на вино, каквато е била основната задача на амфорите. Квеврите се произвеждат от няколко вида червена глини, богати на варовик и даже на сребро. Съдът се изгражда по метода на постепенното напластяване на дебели плитки глина (фуршове) една върху друга, а това може да продължи с месеци, в зависимост от големината му (вместимостта варира между 100 и 4000 литра). Изпичането трае до 10 дни, глазура не се нанася.

При метода за правене на вино в квеври всичко ферментира заедно (грозде, семки, дръжки) и спонтанно (диви дрожди). Отвътре съдът е покрит със слой от пчелен восък, а отвън има обвивка от вар. Фактът, че е изцяло заровен в земята регулира температурата по естествен начин и това се счита за едно от предимствата на метода. Квеврите се затварят с каменен капак, който заедно с порестата структура на глината позволява деликатно излагане на виното на действието на кислорода (известно като микрооксидация), което позволява стабилизирането на цвета и омекотяването на танините. През пролетта, когато започне затоплянето на земята, квеврите се отварят и виното се премества в чисти съдове за съхранение или директно се бутилира.

Последната тенденция в света на виното, известна като „натурални вина“ е надеждата за възраждането и запазването за поколенията на този древен метод и уникален стил.

VIA VINERA CASTELLUM BULGARIAN HERITAGE CONTOUR