| 12/13/18 8:46 AM

Сира/Syrah: най-аристократичният червен винен сорт

Най-плътният, структуриран и плодов сорт от червените представители несъмнено е сира. В свят, в който по-голям означава по-добър, той определено е идеалният избор. По-дълбок от каберне совиньон, сира има силни, но кадифени и обикновено добре интегрирани танини, които съдържат голямо количество антиоксиданти.

Сира (Syrah)

Исторически има няколко версии за зараждането на сорта. Някои ампелографи го позиционират в Средновековието, когато сортът е донесен във Франция от иранския град Шираз. А други твърдят, че това се е случило още през 3 век от римския император Пробус. Трети смятат, че сира произхожда от град Сиракуза в Сицилия. Но независимо от произхода му, факт е, че сортът е един от най-засажданите в световен мащаб. И един от най-аристократичните, заради „силните“ му вкусови характеристики, комбинирани с финес и плодовост.

За тези от вас, които са си задавали въпроса дали има разлика между сира и шираз, ултимативният отговор е НЕ. Генетично погледнато става въпрос за един и същ сорт, но начинът на изписване има значение. Сира индикира, че виното идва от стария винен свят. Или поне, че стилът му се вписва в тези характеристики. Сравнително плътен цвят, пикантно, строго и пиперливо тяло. Shiraz от друга страна е името на сорта в новия винен свят: Австралия, Южна Африка, Чили. Там той е много по-експресивен, плодов, сочен и с плътно тяло.

Syrah или шираз?

Както и да го наричате, несъмнено сира е един от най-обичаните и разпространени сортове в световен мащаб. Във Франция, в Ермитаж в Северна Рона, сирата е пикантна, леко опушена, често с доминиращ вкус на маслина, мъх и листа, а малко по на север в Кот Роти сортът обикновено се купажира с вионие за изглаждане на структурата и добавяне на цветисти парфюмирани аромати. Вината и от двата региона са едни от най-дълголетните и обикновено се нуждаят поне от  10 години, за да развият меката плодовост, която да изглади суровата структура на танините. Сортът е емблематичен също така и за Кроз-Ермитаж,Сен Жозеф и Корнас, които са по-лесни за разбиране и бързо печелят симпатиите на любителите на доброто червено вино. В Южна Рона, около Шатньоф дьо Пап сира играе по-второстепенна роля, партнирайки си с гренаш и мурведр, създавайки типичния за региона червен GSM-купаж. В тази комбинация сортът е отговорен за структурата.

Разпространение по света

В Австралия от друга страна шираз (Shiraz), който се предполага, че е “внесен” през 1830 година от Джеймс Бъсби – бащата на съвременното австралийско производство. Сортът има няколко вкусови вариации. В Хънтър Вали често доминира графитеният аромат, в Бароса има изразени боровинкови нотки, в МакЛарън Вейл е с шоколадово-виолетови нотки, а във Виктория и Нов Южен Уелс, където и климатът е по-хладен, доминира черният пипер и дори ментата. За всички от тях обаче е валидна характеристиката: леко сладникав профил и висок алкохолен градус. Всичко това, благодарение на и като следствие от топлия климат. Австралийският шираз е по-мек, по-плътен и по-кадифен от френския си еквивалент и обикновено се купажира с каберне совиньон.

В Калифорния шираз е засаден ентусиазирано през 90-те от известните Ронски Рейнджъри, за да се покаже на локалната публика, че каберне совиньон не е ултимативният червен сорт за страната. Публиката обаче не го приема толкова радушно. Подобна е историята на шираз и в Чили. Добри резултати обаче се получават в Южна Африка, където най-интересните вина дори се етикетират като сира, наблягайки на приликата им със стила от новия свят.

Със своя плътен вкусов профил, обикновено сира се комбинира с плътни храни. Всичко, което се разпростира в кулинарния диапазон между синьо сирене до стекове през агнешко, дивеч, ястия с подправки (карамфил, бахар, пипер) до шоколадово суфле може да бъде идеален партньор за сира.