| 10/18/18 7:58 AM

Кратка история на виното: Средновековие

С упадъка на Римската Империя настъпват тъмни години и за развитието на винарството, от които бавно изплуват радващите окото ни картини от Средновековието – на пиещи вино и празнуващи хора.

В Ранното Средновековие църквата е важен участник в обществено-политическия живот и тъкмо на нея виното дължи оцеляването си през този период. Монасите са тези, които намират и подготвят нови терени за лозарство, парцелират и ограждат земите и създаването на нови лозя. Огромна част от богоугодните земевладелци и от тръгващите на поход рицари-кръстоносци завещават земите си на църквата и така тя се превръща в най-значителния собственик на лозови насаждения в Европа, полагайки основите на идеята за качествено вино.

Монасите–бенедиктинци допринасят изключително много за развитието на винарството

Тръгвайки от манастирите си в Монте Касино, Италия и Клюни, Бургундия, те култивират едни от най-добрите лозя в Европа. Към най-значителните им манастири се числят Фулда и Лорш, както и такива в Елзас, Швейцария, Бавария и Австрия.

През 1112 г. Бернар де Клерво, несподелящ  прекалено светския начин на живот на бенедиктинците, се отделя от ордена и създава нов, аскетичен такъв, кръстен на бургундското абатство Сито, близо до Кот д’Ор. Именно Бернар де Клерво създава едни от най-значителните лозарски масиви в Бургундия (като например легендарното Clos de Vougeot) и построява невероятно красиви манастири във Франция и Германия. В последствие той също се оказва податлив към „опасностите“ на добрия живот и изпада в немилост заради разпуснатостта си (някои от манастирите му имат репутацията на  днешните 5-звездни хотели).

Изключение от всеобщото господство на църквата по това време е процъфтяващата винарска област Бордо, чието развитие се подчинява на определено обстоятелство. От 1152 до 1453 г. Аквитанското херцогство, в което се намира Бордо, е свързано чрез женитба с английската корона. Бордо се налага като най-важното пристанище на атлантическия бряг на Франция и нуждата от вино, което по това време е единствената сигурна напитка от санитарна гледна точка, расте с бързи темпове. Пресметливите търговци на Бордо превръщат житните ниви в лозя и за кратко време областта започва да  изпраща хиляди литри червено вино към Англия (оттук и вековната любов на англичаните към френското вино). Популярен анекдот за Бордо гласи, че това е „единственият винен регион във Франция, който познава виното преди лозата“.

Безспорен е фактът, че под егидата на църквата и манастирите се полагат основите на лозарството и винарството с първите строги правила. Появяват се и някои от познатите ни днес винени сортове. Въвеждат се понятията тероар и реколта като индикатори за качеството на едно вино, което, заедно с въ́лната, е най-луксозната стока на Средновековието. Търговците на вино и платове натрупват огромни състояния, а на големите панаири във Фландрия и  Шампан се стичат хора от цяла Европа.

Факт става първата официална винена дегустация: през 1224 г. кралят на Франция организира международна “Битка на вината”, която събира 70 участника от Испания, Германия, Франция и Кипър. Журито е един английски свещеник, а победител – Кипър.