| 05/23/19 9:43 AM
Местни сортове: Мискет
Почти всеки български винен район има своя МИСКЕТ – Карлово, Враца, Варна, Сунгурларе, Пловдив, Шумен, Велико Търново. Важно е да се знае, че макар и идентични като аромати и стилистика на вината, в повечето случаи става дума за различни сортове, които дори не са роднини помежду си.
Най-древният и рядко срещан в други балкански страни сорт е Червен (Карловски) мискет. Има различни имена в зависимост от региона: Синя теменуга (Враца), Ромащина (Велико Търново), Сунгурларски мискет, и на Балканите – турска ружица (Сърбия), но други чуждестранни имена или синоними на сорта не са известни, а генетичните анализи рисуват най-меко казано неясна родословна картина. Късно зреещ и устойчив на измръзване, червеният мискет може да даде деликатни флорални вина, ако добивите на лозето се държат под контрол. Склонен е към оксидация, а киселините му са ниски до умерени, поради което е подходящ както за купажиране със сортове с по-висока киселинност (совиньон блан), така и за експериментални оранжеви вина. В най-добрата си форма червеният мискет е минерално вино с цветисти нотки, допълвани от аромати на жълт плод, акация, роза, цитруси и тропически плодове.
Врачанският мискет
Както показва името му, се среща в Северозападна България, в региона около Враца, Видин и Монтана. Синонимите, с които е известен – Печски ароматен, Вражда мискет, Твърда тамянка, както и районите на разпространение – България и Унгария, са референция към произхода му, потвърден от последните ДНК изследвания. Врачанският мискет e синоним за унгарския Pecsi Szagos, чийто родители са молдовският Coarna Alba (поразходил се из региона, съдейки по ДНК-следата му в няколко балкански сорта) и Дребнозърнестия бял мускат. Вината са с откровен мискетов аромат, допълнен от медно-локумени нотки и такива на бели цветчета и билки. Свежестта е умерена. Като цяло врачанският мискет е прекрасно аперитивно вино, направено за консумация в рамките на реколтата.
Сандански мискет
Сандански мискет е създаден чрез кръстосването на Широка мелнишка лоза и Тамянка (Дребнозърнест бял мускат) през 1963 година. Сортът има сериозна родовитост и дава високи добиви. Силният интерес към местни сортове през последните няколко години възроди интереса към Санданския мискет, който поради участието на Широката Мелнишка лоза е по-свеж и не прекалено ароматен, колкото другите мискети. В аромата му, освен нотки на роза, се долавят и такива на бели цветчета, липа и папрат, тялото е закръглено, но в никакъв случай отпуснато, а финалът е сочен и свеж.
Варненски мискет
Този сорт е създаден чрез кръстосването на Димят и Рейнски ризлинг през 1971 година и, както показва името, е разпространен главно в региона на Черно море, около Варна. Варненският мискет е с висока плодовитост, устойчив на студ и в зависимост от климата проявява или стегната свежест на ризлинга (хладен климат), или способността на димята за натрупване на захари (топъл климат). От него могат да се получат както сухо, така и ликьорено вино и ракия. Ключовите аромати при варненския мискет не са тези на роза, а интересните соленовати и минерални (мокри камъни) нотки, придружени с цитруси, бели цветя и билки.
Мискет сунгурларски
Ако погледнете в информацията за Червен мискет по-напред в статията, ще видите, че един от синонимите му е Сунгурларски мискет. Доста объркващо е, че има друг, отделен, сорт с името Мискет сунгурларски, който е кръстоска между Червен мискет и Совиньон блан. Това е втората кръстоска между ароматен сорт и такъв с високи киселини, след Варненския мискет, което показва, че работата на опитните станции в България през миналия век е била на прав път. Най-късно сега можем да си обясним успеха на сунгурларските вина, които по особено добър начин съчетават в себе си фино ароматен нос с нотки на бели цветчета, портокалови корички и роза и свежо, елегантно тяло.