| 07/18/19 2:32 PM
География на виното: Израел
Израел не е Франция или Италия. Но колкото и учудващо да звучи има поне 2000 годишна история във винопроизводството и несъмнено се нарежда сред (новите) интересни дестинации. Повечето от вас едва ли са си представяли, че в Израел се прави вино. И ако все пак това е така. Вероятно асоциациите са свързани главно със сладкото Kidush, което се пие на религиозния шабат.
Винените региони в тесния и малък Израел възлизат общо само на 5000 хектара (за сравнение Бургундия е 6 пъти по-голяма: 30000 хектара). Модерната винена индустрия в Израел стартира от Барон Едмонд де Ротшилд, собственик на Лафит-Ротшилд в Бордо. Днес, регионите в страната са осем на брой. Разпръснати из северната, централна и южна част на страната. Голански възвишения, Горна Галилея, Долна Галилея, Кармел, Юдейски равнини, Йерусалимски хълмове, Юдейски хълмове, Негев.
Климатът варира от пустинен – горещо лято, студена зима и големи температурни разлики между деня и нощта през средиземноморски до почти континентален със сняг през зимата. Лозята са разположени по склоновете на хълмове, в междинни котловини, по високи плата или в равнинни части в близост до морето. Височината им варира от 100 до 1100 м.н.в.
Почвите са предимно вулканични, варовикови, глинести или тера роса. В пустинята Негев, логично, се срещат и песъкливи. Природата е поставила добра основа за израелското вино, дарявайки го с нещо изключително важно – разнообразие.
Винена индустрия в Израел има около 250 изби, като трите най-големи – Carmel, Barkan и Golan Heights Winery. Преработват около 65% от реколтата на цялата държава. Всички те са оборудвани на високо технологично ниво.
Повече за винена индустрия в Израел
В Израел вино се е правило много преди римляните, но историята направо изличава този клон на селското стопанство за повече от 2000 години. Днес не е ясно кой е най-подходящият сорт. Както за тероара, така и за имиджа в очите на останалия винен свят. Няма останки, нито сведения за автохтонни (местни) сортове. Предполага се, че сирата се е чувствала добре в тези ширини. Което подкрепя донякъде тезата, че името на сорта идва от персийския град Шираз. Но доказателства за това няма. В отчаяно търсене всеки на собствената си истина в лозята се гледа едва ли не всичко, което може да се срещне по света.
От червените това са каберне совиньон, мерло, сира/шираз, каберне фран, каринян, петит сира, аргаман, пти вердо, малбек, мурведр, небиоло, пино ноар, санджовезе, барбера, зинфандел, темпранийо, турига насионал. От белите се отглеждат шардоне, совиньон блан, гевюрцтраминер, вионие, коломбар, бял ризлинг, емералд ризлинг, шенин блан, семийон, александрийски мускат, пино блан и русан.
Най-много площи заемат каберне совиньон и мерло със съответно 25% и 20% от площите. При белите водят мускат и совиньон блан с по 5%.
Израел е страна на червеното вино, разпределението на пазара е 70% червено, 20% бяло, 7% пенливо, 3% розе. Пият се скромните 4 л. на глава от населението годишно.
Важно за пазара на израелско вино е то да бъде кашерно. Иначе няма шанс да бъде продавано в ресторанти, магазини или хотели. Идеята е, че от пресоването на гроздето до бутилирането на виното. Т.е. както материалът, така и цялото оборудване – преси, помпи, резервоари, бъчви и т. н. – могат да бъдат докосвани само от религиозни евреи, спазващи Шабат. Тъй като собствениците на изби и технолозите принципно не са религиозни. Те изпадат в не особено удобната ситуация да не могат да докоснат собственото си вино, докато то не е бутилирано. Безспорно тук се иска голямо търпение и умение за делегиране и ръководене.