| 08/9/18 7:57 PM
Кратка история на виното: виното в Античността
Първите доказателства за вино
Говорейки за история на виното трябва да отбележим, че най-ранните археологически доказателства за вино от грозде са намерени в Грузия (около 6000 г. пр. Хр.), Иран (около 5000 г. пр. Хр.), Сицилия (около 6000 г. пр. Хр.) и Гърция (около 4500 г. пр. Хр.). Най-старото доказателство за винопроизводство е намерено в Армения и е датирано около 4100 г. пр. Хр.
Начало на виненото летоброене
За модерния човек виненото летоброене започва със заселването на средиземноморските земи от финикийците около 1100 г. пр. Хр. и от древните гърци 350 години по-късно. На многобройните рисунки, папируси и надгробни плочи от тази епоха работещият, воюващ, обичащ и страдащ човек почти винаги е изобразен с чаша вино в ръка. Нашата история на виното достига и до земите, които в последствие ще се превърнат в истинската му родина – Италия, Франция и Испания.
Вината на древна Гърция са възхвалявани и превъзнасяни от поетите й. По това време виното се пие смесено с билки, подправки и мед и разредено с вода. Най-високо ценени са сладките вина от островите, като тези от Хиос например.
В Италия гърците се занимават интензивно с винопроизводство в рамките на Магна Греция, в Тоскана и на север от нея – етруските, а римляните – в околностите на Вечния град. В древен Рим е писано толкова много за виното, че е могла да бъде съставена примерна карта с лозарските насаждения в империята. Римските философи и историци са писали подробни изследвания и трактати за виното. Изречението на Вергилий “Лозата обича открития хълм” е вероятно най-добрият съвет, който може да бъде даден на един винар. Пресметливите умове са изчислявали колко сън и храна са необходими на един роб, за да бъде в най-добра форма за производство на вино. Около 1000 г. пр. Хр. вино се произвежда във всяко кътче на империята, като дори се внасят допълнителни количества от колониите в Испания и Северна Африка. Благодарение на археологията днес знаем, че Помпей например е бил един от най-важните центрове за търговия с вино.
Какво са пиели древните римляни?
Модата е фаворизирала бялото вино, и преди всичко сладкото, най-известното от които е било Фалернското вино. Част от вината са показвали потенциал за отлежаване, което говори за високо качество. Мъстта често е била концентрирана чрез загряване и е била оставяна да поема пушека от печката, т.е. по всяка вероятност е имала вкус, подобен на днешната Мадейра. Големите реколти на древния Рим са били дълго възхвалявани и още по-дълго пити, дори повече отколкото днес ни се струва възможно: известното вино “Опимиан” от годината на консул Опимий – 121 г. пр. Хр. – е било годно за пиене, ако се вярва на източниците, на 125-годишна възраст.
Римляните са разполагали с всичко необходимо за отлежаване на виното, макар и да не са използвали типичните за днес материали. Стъклото не се е използвало за съхраняване на вино, а дървени бъчви са се използвали само в Галия и Германия. Самите римляни, по подобие на гърците, са използвали глинени амфори с вместимост от около 35 л.
Когато римляните окончателно се оттеглят от Галия около 5 в. сл. Хр. те вече са положили основите на почти всички световноизвестни винарски области в модерна Европа.