| 03/7/19 9:23 AM
Жените във виното
Въпреки, че носи името на древноримския бог на войната – Марс, третият месец от годината се счита за женски у нас. Свързан с Баба Марта, обичаите и празниците, посветени на идващата пролет, това е месецът, в който отбелязваме и Международния ден на жената.
По отношение и на виното България се счита за „женска“ страна. Едни от най-интересните вина на страната ни се правят изцяло от или с решаващото участие на жени, с което се различаваме значително от останалите страни на Балканите. Показател е и портфолиото на Via Vinera, което се формира от талантливата ръка на енолога ни Надежда Дюлгерска.
В този пост разказваме две женски истории за успеха и непоклатимата вяра на жените и виното.
УСПЕХЪТ: Jancis Robinson
Един от най-влиятелните винени критици на нашето време – Джансиз Робинсън – е възпитаник на университета в Оксфорд. Там той учи математика и философия, но именно там се случва и първата й съзнателна среща с виното. Както казва самата Робинсън, когато любовта ти към добрата храна не е от вчера, отдаването и на доброто вино следва съвсем естествено. По всичко изглежда, че страстта й е на път да прерасне в професия. Но писането за храна и вино по това време в Англия (60-те години на 20 век) се счита за безнадеждно фриволно, така че Робинсън трябва да изчака няколко години със започването на кариерата си. След една ваканция в Прованс, Франция обаче тя се завръща твърдо убедена, че иска да работи нещо, свързано с храна и вино. Журналистическата й кариера започва през 1975 година като редактор в списание “Wine & Spirit”.
През 1984 Робинсън е първият човек, извън търговията с вино, който минава през тежкия изпит за Master of Wine. А през 2003 кралица Елизабет II я награждава с Order of the British Empire. Днес Джансиз Робинсън е едно от най-уважаваните имена в областта на винената журналистика. Както и може би най-големият авторитет в областта на образователните и енциклопедични трудове за виното. Нейният „The Oxford Companion to Wine“ се счита за най-обхватнaта и задълбочена винена енциклопедия на нашето време. А “ The World Atlas of Wine“, за чието написване тя партнира на Хю Джонсън – за един от водещите винени атласи. Присъствието й като модератор на винени събития или съдия е търсено по цял свят.
НЕПОКЛАТИМАТА ВЯРА: Lalou Bize-Leroy
Лероа е едно от големите имена във френското вино. Един от клоновете на семейството е свързан с Domaine de la Romanee-Conti (DRC) в бургундското селце Вон-Романе. Чийто вина са по всяка вероятност най-скъпите на света (бутилка Romanee-Conti често напуска избата на цена от над 500 евро).
Лалу Лероа е една от двете дъщери – наследници в Domaine Romanee-Conti и дългогодишен изпълнителен директор на имението. След скарване със сестра си, тя е принудена да напусне поста си. Раздялата с любимото имение, етаблирането на чиито вина се дължи в огромна степен на Лалу, я разстройва дълбоко. За щастие, семейството разполага с още една семейна изба във Вон-Романе – Домейн Лероа. Там Лалу е оставена да “си играе” и откъдето не се очаква конкуренция на вината на Domaine Romanee-Conti. Лалу се хвърля в играта с двойно по-голямо ожесточение от преди, защото сега има свободата да прави вино така, както иска: 100% биодинамично и с изключително ниски добиви, които дават на вината рядко срещана концентрация, дълголетие и незабравим тероарен характер. Заради нечувано ниските й добиви (около 10 хл/ха при нормални за Бургундия около 45) цялото винено общество в Бургундия въстава срещу нея и я заклеймява като срам за винарството. Както подсказва заглавието, всичко това няма никакъв шанс да отклони мадам Лероа от предначертания й път и днес цените на вината й са почти равни с тези на DRC. Нейното Musigny реколта 1990 напуска избата на цена 1 073 долара за бутилка, а актуалната му аукционна цена е около 2 500 долара.
Заслужава си човек да е като Лалу Лероа не заради сумите, които може да иска за вината си, а за да може да каже, че се е преборил.
И няколко любопитни факта за жените и виното:
– решението за всяка втора покупка на вино в световен мащаб, а отскоро и в България, се взима от жени
– изследвания показват, че жените имат повече вкусови рецептори от мъжете, както и че повече жени са свръхнадарени дегустатори. Едни от най-влиятелните винени критици са жени: Джансиз Робинсън, Карен Макнейл, Натали Маклийн и др.
– процентът на жените-енолози не съществува като конкретна статистика, но през последните десет години влиянието им върху качеството и стилистиката на вината е ясно забележимо.