| 08/15/19 5:09 PM
Точките във виното
За да разберем едно вино е необходимо не само да го опитаме, но и да се опитаме да го разберем. Дегустационните бележки ни помагат да систематизираме сетивните си усещания и с течение на времето да изградим собствена база данни от вина, а защо не и собствени критерии за тяхната оценка. Освен чрез специфични термини, вината получават и количествено описание – чрез точковите системи за оценка (точките във виното).
Най-широко използваните са 100-точковата и 20-точковата системи, като световно известна и най-често използвана е 100-точковата система на Робърт Паркър.
Робърт Паркър е американски адвокат, чийто интерес към виното датира от 1967 г., когато прекарва един месец в Страсбург, Франция, на гости на своята приятелка. През 1978 година концепцията му за специализирано издание за вино е готова. Първият, безплатен, брой на The Wine Advocate („Адвокат на виното“) бива изпратен на списък от клиенти, закупен от търговци на едро на вино. Броят на абонатите през август 1987г. възлиза на по-малко от 600. Двадесет години по-късно The Wine Advocate има над 40 000 абоната във всеки щат на САЩ и в 37 други страни и се счита за най-влиятелното издание, формиращо покупателните навици на поколения ценители на виното в целия свят.
Системата на Паркър работи с качествена скала от 50 до 100 точки. Цифровите оценки се използват само за да подчертаят и допълнят описателните дегустационни бележки, които са главното средство за изразяване на Робърт Паркър. Ето как да се разбират цифровите оценки на Паркър:
96-100 точки: забележително вино с дълбок и комплексен характер, притежаващо всички атрибути на висококачествено вино от дадения сорт или вид. Консумирането на вина от такъв калибър е незабравима награда за усилията, положени за намирането и закупуването им.
90-95 точки: изключително вино с невероятна комплексност и характер. Накратко, това са страхотни вина.
80-89 точки: вино над средното ниво до много добро, направено с финес, демонстриращо различни степени на аромат и характер. Без забележими и очевидни недостатъци.
70-79 точки: средно качествено, но добре направено вино, което не се отличава с нищо особено. С едно изречение: прямо, откровено и безобидно вино.
60-69 точки: вино под средното ниво с очевидни недостатъци, като повишена киселинност и/или танини, липса на аромати, евентуално грешки в аромата и вкуса.
50-59 точки: счетено за неприемливо вино.
20-точкова система, известна още като „системата Дейвис“, е разработена от д-р Мейнард, професор по винарство в Университета на Калифорния през 1959 г. При нея се дава различна степен на важност на отделните характеристики на виното:
бистрота (от 0 до 2):
бистро с блясък – 2,0; бистро без блясък – 1,7; бистро – 1,5; опалесциращо – 1,0; мътно – 0;
цвят (от 0 до 2):
пълно съответствие на типа – 2,0; малко отклонение от типа- 1,7; значително отклонение от типа – 1,2; не съответства на типа – 1,0; несвойствен цвят – 0;
аромат, букет (от 0 до 4,0)
фин и добре развит – 4,0; добре развит, малко груб – 3,5; слабо развит – 3,0; недостатъчно развит – 2,5; несвойствен – 1,0; вино със странични аромати – 0;
вкус и общи впечатления (от 0 до 12,0):
хармоничен, съответстващ на типа – 12,0; хармоничен, без финес – 10,0; хармоничен, малко отклоняващ се от типа – 7,0; нехармоничен, без страничен привкус – 4,0; обикновен, с лек страничен привкус – 2,0; вино със страничен привкус – 0.
Крайната оценка е сбор от оценките за цвят, бистрота, аромат, вкус и общи впечатления. Тя трябва да отразява както потенциала за съхранение на виното, така и допуснатите грешки.
Най-добрите вина са от 18,5 до 20,0 т. – златен медал от международни конкурси; висококачествените се оценяват от 17,0 до 18,4 и биха получили сребърен медал; добрите търговски вина с 15,5 до 16,9 точки – бронзов.
Най-важното е да не забравяте, че удоволствието няма измерение, да се доверявате на собствените си сетива и да бъдете смели винени откриватели!