| 06/26/18 9:47 AM
Стар и нов винен свят: кои са те и къде е България?
Доста често срещаме понятията “Стар” и “Нов” свят във винения контекст. Но знаем ли какво точно означават и кои държави се крият зад тези географски обозначения?
Логично е, че Старият свят е този с по-дълга история и традиции във винопроизводството – Европа, Ливан, Израел и Грузия, а към Новия принадлежат всички останали: Австралия, Нова Зеландия, Чили, Аржентина, САЩ, Южна Африка. Последните отглеждат грозде за вино само от последните 200 до 250 години, а сортовете са предимно “внесени” от емигранти от стария свят. От друга страна, днес на небосклона се появяват и непознати до сега производствени зони като Великобритания, Китай и Индия, които тепърва предстои да бъдат категоризирани. Все още се определят като “вина от нови ширини” (new latitude wines).
Разделението на Стар и Нов винен свят е по-скоро символично и цели да наблегне на разликите в стиловете
Вината от Стария свят са тенденциозно от по-хладен климат (въпреки, че това не важи за Испания, Южна Италия и Гърция например) и в следствие на това имат елегантен, ароматен характер, не са натрапчиви, имат ниски нива на алкохол и са по-минерални от тези от новия свят. Вторите са по-плътни, плодови, изразен ароматен профил и висок алкохолен градус, често дори мармаладени, що се отнася до червените. Изкючение са обаче американския щат Орегон, Нова Зеландия или Чили, които стилово се доближават по-скоро до характеристиките на Стария свят. Често при вината от новите винени нации се наблюдава по-активна човешка намеса във винификацията: повече дъб, експериментаторство, главно машинна обработка и големи модерни производствени бази. Европейските вина от друга страна отразяват в много по-голяма степен тероара, имат стриктни регулации, а в резултат вината са традиционно “по-натурални” и “истински”.
Новият свят няма собствени сортове, а само такива, които са се отглеждали в Европа от векове и впоследствие са внесени. Такива примери са всички известни вина от сорта совиньон блан от Нова Зеландия (донесен от френската Лоара), шардоне от Калифорния (родом от Бургундия), ризлинг от Австралия (“импортиран” от Германия), или южноафриканска сира (отново с френски произход). Разликата в стиловете на тези вина е огромна. Така например новозеландският совиньон е много ароматен, ефирен и плодов, за разлика от френския му събрат, който отразява много повече аромати на треви, бъз и е много по-минерален. Поставени едно до друго вината понякога се различават толкова много, че не могат да бъдат идентифицирани като от един и същи сорт.
Къде е България на тази карта?
Въпреки, че географски принадлежат към Стария свят, нашите вина са по-скоро със смесена стилистика. Някои от тях, като шардонетата (https://viavinera.bg/bg/collection/1-castellum) или каберне совиньона (https://viavinera.bg/bg/collection/5-via-vinera) са много по-близки до стила на френските си събратя, докато доста от другите разпространени интернационални сортове са смесица между стар и нов стил, или изцяло отразяват модерния подход във винопроизводството. Хубавото на този факт е, че не е необходимо да дегустираме вина от други държави, защото може да намерим всичко на локалния пазар…