| 11/1/18 8:19 AM
Основи на дегустацията: тяло на виното
Какво се случва след като сме „погледнали“ и „помирисали“ виното? Идва същественият момент с отпиването и оценката на неговите вкусови качества. Това е и най-комплексният момент от дегустацията, тъй като тук играят роля много параметри: алкохол, сладост, киселинност, танини. Те именно определят „тялото“ (формата и усещането за тегло на виното в устата): меко, леко, слабо, плътно, грубо, заоблено, кадифено и т.н. Сетивното ни възприятие е следствие както от баланса помежду им, така и от усещането ни за структура и консистенция.
Човешката чувствителност е различна и именно заради това някои от нас усещат много по-интензивно киселинност, горчивина, сладост. Отпивайки глътка от виното, я разхождаме из устната си кухина с леко дъвчещо движение, след което преглъщаме и обръщаме внимание на това, което усещаме: сладко, кисело, горчиво, плодово… Оценката на виното е единствено и само проекция на нашите собствени сетивни възприятия, но все пак в официалния винен етикет има няколко характеристики, които могат да ни помогнат при дефинирането на усещанията. Следвайки стандартните принципи за оценяване на виното разглеждаме следните основни 6 категории:
1. Сладост (сухо-полусухо-сладко)
Сладоста се усеща с върха на езика. Тя е следствие от остатъчната захар от производството на вино, която всъщност е фруктозата в самото грозде. Обикновено сухи вина са тези, които имат до 4 грама остатъчна захар на литър вино.
2. Киселинност (ниска-средна-висока)
Усеща се отсрани на езика и леко на бузите, все едно сте отхапали голямо парче ябълка. Описва се като гъделичкаща до агресивна свежест и е един от параметрите, които подсигурява дълголетие на виното. Колкото по-висока е тя, толкова по-дълго виното запазва вкусовите си качества.
3. Танини (ниски-средни-високи)
Освен в червеното, понякога и в бялото вино откриваме тези фенолни вещества, които се съдържат в семките, чепките и ципата на гроздето, дори в дървената бъчва, в която отлежава виното. Те леко изсушават езика ни, усещат се по зъбите, по вътрешната страна на бузите като леко стягане и щипене, и в задната част на гърлото. В зависимост от силата им и тяхната структура (велурени, агресивни, едрозърнести…) се определя и усещането за баланс спрямо останалите вкусови параметри, както и потенциалът за отлежаване на виното.
4. Алкохол (нисък-среден-висок)
Усеща се към края на езика и в гърлото като парене, като доста често високите нива на алкохол създават илюзия и за сладост.Колкото по-висок алкохол има дадено вино, над 13.5%, толкова по-плътно тяло има то.
5. Тяло (леко-средно-плътно)
Това е усещането за “тежест” и “плътност”. Вина с плътно тяло са големи и мощни като сира например.
6. Вкусови характеристики (плодови-цветни-билкови-зеленчукови…)
Подобно на носа, тук определяме вкусовите аромати на виното. Понякога обаче те се различават. Например цветните нотки от носа може да се трансформират и вкусово да се появи усещане за лимон и ябълка. Това е следствие от затоплянето на течността в устната кухина и разгръщането на нейната киселинност. Минералност, соленост и землисти нотки се откриват също по-често вкусово, отколкото при помирисване. Идеалният вариант е, когато носът е идентичен с тялото.
7. Дължина/финал (кратко-средно-дълго)
Това е послевкусът, който остава в цялата устна кухина след като сме опитали виното (независимо дали сме преглътнали или изплюли течността). Ако до една минута след дегустацията усещаме виното, то неговият финал може да бъде описан като дълъг.
За да стигнем до вкуса, тяло на виното първо трябва да оценим аромата (нос) и цвета (око) му. Научете повече за останалите стъпки при дегустиране тук: