| 04/4/19 9:30 AM

Малбек: осиновеният аржентински герой

Известен със сочните си плодови аромати, закръглено тяло и опушен финал, малбек се счита за прекрасна алтернатива на по-претенциозните в стилово и ценово отношение каберне совиньон и сира. Малбек обаче е много повече от изгодна сделка. Популярният преди години в Бордо сорт, днес се асоциира предимно с вината на Аржентина и тези от югозападния френски регион Каор (Cahors). Според малкото на брой исторически източници малбекът е наречен на унгарския селянин, който го засажда във Франция. За някогашната голяма популярност на сорта говорят над петдесетте синонима, с които е известен (пълният списък съдържа почти 400 имена), както и фактът, че по-различно време е бил засаждан в над 30 департамента на Франция. Най-известните, с които е познат малбека днес са: Cot (Лоара), Pressac (Либурн), Auxerrois (Каор) и Tinta Amarela (Португалия).

Повече за френските винари и мелбекът

Неудовлетвореността на френските винари от малбек идва от уязвимостта му спрямо ниски температури, болести, гниене и неравномерно оплождане. Ако, както е в случая с мерлото, малбекът би им дал в замяна прекрасни аромати и мекота, то разпространението му във Франция може би е нямало да бъде под такава заплаха. Вината от малбек обаче са с често натрапчива танинова структура, с почти черен цвят и с по-скоро животински, отколкото плодови аромати и при първа възможност (вековното измръзване в Бордо от 1956 г.) французите обръщат гръб на сорта. Той все пак запазва позициите си в Каор, където се купажира с мерло и танат, а в последно време се произвежда дори и самостоятелно.

Гроздовите зърна на малбек са големи, кръгли, с дебела ципа, а чепките големи и рехави. Сортът има нужда от много топлина, слънце и високи дневни и нощни температурни амплитуди, както и от добре напоявани и дренирани почви, за да узрее оптимално. В проблемни години дава неравномерен добив. Вината от малбек се характеризират с дълбок и плътен, почти черен цвят, сериозни танини и много приятна сочност. Ароматите му са на тъмна череша, малина, зряла, почти сушена черна слива, черна стафида, кафе и кожа. Отлежаване в дъб добавя и тези на ванилия. Благодарение на мастиления си цвят и танини малбекът често се използва за купажиране, за да компенсира тези недостатъци при други сортове.

Втората, и може би най-успешна, родина на малбек е Аржентина

Сортът е представен в страната от френския агроном Michel Pouget през 1868 година. Топлият климат повлиява особено добре на малбек и той бързо се разпространява главоломно. По ирония на съдбата сортът, с който днес цял свят идентифицира Аржентина е в дневния ред на програма за изкореняване и от 50 000 хектара от него остават само 10 000 в началото на 90-те години на 20 век. Днес Аржентина разполага с около 40 000 хектара, от които идват богати, сочни и плодови вина с добър потенциал за стареене. Най-добрите екземпляри са засадени в облaстта Mendoza.

Чили разполага с 2300 хектара малбек, които заемат едва 1% от лозарските площи на страната. Там стилът е по-танинов от аржентинския и често сортът се купажира с мерло и пети вердо. Най-добрите вина идват от области с по-хладен климат.

В България малбек има кратка, около тринадесетгодишна, история, но дава заявка за интересни вина. Среща се в по-топлите региони на страната (в Тракийската низина) и печели симпатиите на винолюбителите със съблазнителните си аромати на черни горски плодове, цветя и кожа, както и с меките си, обли и хармонични тела. Не само клиентите приемат топло сорта, но и винената критика: през 2012 година сортът печели приза за най-добро вино на годината според винената медия „DiVino”.