| 11/29/18 8:36 AM
Кратка история на виното: модерното вино: XVII – XX век
До началото на XVII в. виното се възприема като единствената здравословна и донякъде трайна напитка. Водата от градските водопроводи не е безопасна, а бирата без хмел се разваля бързо. Други флуидни алтернативи липсват.
Европейците консумират вино в много по-големи количества от съвременниците ни и като следствие, предците ни са се намирали в състояние на почти постоянно опиянение. Едно от малкото живописни изказвания от това време е на Шекспир: “Едно прекрасно проникващо вино, което парфюмира кръвта”. Виното от тази епоха се възприема само като средство с чудотворни лечебни сили. Вкусът и качеството му играят незначителна роля.7
История на виното: XVIIв.
През XVII в. обаче всичко се променя: в Европа пристигат първо шоколадът от Южна Америка, после кафето от арабските земи, последвани от чая от Китай. По същото време холандците откриват изкуството на дестилацията и масово започват да използват евтино бяло вино от Западна Франция за получаване на концентрати; бирата придобива по-висока трайност чрез прибавянето на хмел; в големите градове има питейна вода. Виното трябва да извоюва нови позиции. И затова не е случайно, че повечето от вината, които днес смятаме за класика, възникват през втората половина на XVII в., като успехът им би бил скромен, ако съвсем навреме не бива изобретена и бутилката от стъкло.
Приблизително по това време нечия гениална идея, за съжаление на неизвестен на нас автор, прави революция комбинирайки вино, бутилка, корк и тирбушон. С течение на времето става ясно, че стъклената бутилка и корковата тапа позволяват много по-дългото съхранение на виното, отколкото дървената бъчва. Установява се също така, че в бутилката виното се развива по друг начин и формира букет от аромати. Първият, на когото хрумва идеята за вино “Резерва” е собственикът на Château Haut-Brion (Шато О-Брион) от Бордо във Франция. През 1664 г. той дори отваря ресторант в Лондон – Pontac’s Head – за да представи на обществото новия си продукт.
В областта Шампан във Франция монахът Дом Периньон създава луксозна винена смес, по която аристократите са луди. Поради капризния характер на климата в региона виното започва да кипи след бутилирането му. Това, което никак не се харесва на божия служител, бива прието с възторг от публиката.
В началото на XVIII в. се променя и бургундското вино като пино ноарът се установява като главен винен сорт за региона. Паралелно в Германия се засаждат с ризлинг едни от най-добрите терени.
За изненада обаче, виното, което печели най-много от навлизането на стъклената бутилката е огненият португалски порт, към който англичаните се обръщат в края на XVII в., уморени от непрекъснатите войни между Англия и Франция и високите мита, които се изискват за френското вино. Така, през XIX век сладките вина – малага, марсала, мадейра и токайското вино, са на върха на славата си.
Търговията с вино процъфтява.
През XIX век са създадени и първите сериозни експортни вина на Италия (Тоскана и Пиемонт) и Испания (Риоха). В Калифорния се разгаря първата “винена треска”. И точно в този момент се появява листната въшка. По всичко изглежда, че е настъпил краят на виното, тъй като почти навсякъде лозите са унищожени. Въпреки това, благодарение на рационализирането на насажденията, облагородяването и подбирането на най-подходящите сортове се полагат основите на новото лозарство и винарство. Едно начало, изпълнено с невероятни трудности и спънки – сух режим, икономическа депресия, световна война. На фона на отчайващата действителност, френското правителство решава да предприеме първите мерки за регулация и контрол на виното чрез категоризация на географския произход. Ражда се и терминът “тероар”.