| 05/16/19 9:38 AM

География на виното: Гърция

Гърция почти автоматично буди асоциации предимно за пресен, сочен и ароматен октопод на грил, плажове с почти необикновено синьо море, салата с домати и краставици, които приличат на нашите, но не съвсем, лодки, острови, простор. Да, това също е Гърция. Но не само.

Гърция е една от най-древните винени дестинации, с дълголетни традиции. През последните няколко години, южната съседка на България направи забележителна революция във винено отношение. Съживените традиции станаха очевидни за всички. Както и в България, винопроизводствените практики вече са на световно ниво, а завръщането към силата на корена и възраждането на локалните сортове, определено не е само краткосрочна тенденция. Рицината съвсем не е това, което беше. Още повече тя съвсем не е ултимативното гръцко вино. От евтин сантиментален символ, тя се превърна в модерен продукт, който пази съкровено духа нa винена Гърция.

Само преди години малцина извън, а и дори в пределите на Гърция бяха чували за локални сортове като асиртико, малагузия и ксиномавро. Както и за винени региони като Санторини, Науса, Немеа. Днес тези тероари и гръцко вино са центъра на вниманието на много винени ентусиасти и любознателно-интелигентни социални кръгове в целия свят. Несъмнено в момента прекрачваме епохата на Ренесанса на гръцкото вино.

Почти в цяла Гърция се произвежда качествено вино: от Флорина, Драма, Кавала, през Атина, Евиа и Пелопонес; чак до островите: Санторини, Лимнос, Крит.

Местни сортове

Където и да се намирате в Гърция се огледайте за винарни и посетете някоя от тях. Със сигурност ще бъдете изненадани от факта, че площта на засадените с лозя територии е толкова голяма, колкото и в България. Както и качеството и разнообразието на местните сортове, които наброяват 77. Най-известните от тях са белите малагузия, асиртико, родитис, саватиано, както и червените агиоргитико и ксиномавро. Много от тях са с класифициран географски произход като Жица, Драма, Кавала, Мантинея, Кефалоня, Санторини, Немеа, Науса, Рапсани, Атика и т.н.

В Гърция има официално 4 региона, които са със сходни климатични особености, защото противно на първите асоциации, които са свързани с Гърция по отношение на климата, държавата определено не е типично средиземноморска.

Северна Гърция с регионите Епир, Македония и Тракия има континентален климат, с планинско-хълмист ландшафт и разнообразие от почви. Тук основните сортове са, наред с интернационалните совиньон блан, шардоне и каберне совиньон, локалните малагузия (родена близо до Солун, стилово сходна с шардоне и вионие) и асиртико, както и червените ксиномавро (дълголетното “гръцко Бароло”, което се отглежда в Науса) и лимнио.

Централна Гърция

Централна Гърция се простира от Олимп, през Рапсани и Тесалия, стигайки до Атина. Тук се отглежда и най-засаждания бял сорт саватиано гръцко вино, от който основно навремето се е правела рицина, (добавяне на екстракт от смола във ферментиращото вино). Днес виното от сорта, освен с лек дървесен привкус се винифицира и “чисто”, напомняйки за бургундския стил. Други локални сортове са малагузия, асиртико и атири. А от червените: агиоргитико, красато, ставрото, ксиномавро, лимниона (да не се бърка с лимнио). Климатът в по-голямата част от региона е сходен с този на Напа и Сонома в Калифорния, или Рона във Франция, а около Атина става сух и горещ.

Южна Гърция е типично средиземноморска: Крит, Пелопонес, Кефалоня. Сортовете, които са интересни в тези области са москофилеро, мускат блан, робола (остров Кефалония), видиано и вилана (Крит), родитис (Пелопонес) . От червените в Немеа (Пелопонес) е и другият символ на Гърция: агиоргитико (който стилистично се докосва до характеристиките на мерло), мавродафне, котсифали, мандалаия и лиатико (Крит).

Четвъртата зона са егейските острови: Санторини, Самос, Лимнос. Вулканичните почви на остров Санторини са меката на най-популярния и интересен гръцки винен бял сорт: асиртико. Мускат блан пък е символът на Самос. От червените се отглеждат едноименния лимнио (остров Лимнос), мандалария (остров Парос) и мавротрагано.