| 06/20/19 9:14 PM

Местни сортове: Гъмза

Въпреки, че не е разпространена само в България, гъмзата принадлежи несъмнено към основните местни сортове в България. Няма единна теория за произхода на сорта. Но писмени източници свидетелстват, че сортът се е отглеждал в страните от бившата Османска империя (един от синонимите й в Унгария, освен кадарка е Törökszőlő – турско грозде)и е достигнал в Унгария от България.

Фактите, че гъмзата е неотделна част от българската винена история и че продължава да се отглежда активно у нас, са достатъчно основание да я считаме за местен български сорт. Това основание смятат, че имат обаче и сърбите. Според тях сортът идва от езерото Skadar (Skadarka e името, под което сортът се е отглеждал в Сърбия и Хърватска), намиращо се на границата между Черна Гора и Албания. Подобна претенция заявяват и румънците от околностите на Miniş в Западна Румъния.

Българската Гъмза

Каквато и да е истината, факт е, че най-голямото количество площи, засадени с гъмза в световен мащаб, се намират именно на територията на България. Според данни на Министерството на земеделието, храните и горите, публикувани в Бюлетин 318 за структурата на лозята в България за 2015 година, гъмзата заема 2% от плододаващите лозя на страната ни, които са 58 253.44 хектара, и по-точно 1165 хектара.

Българската гъмза се отличава от унгарската, сръбската, румънската или албанската. В името на идентичността ни като винена нация е от съществено значение да се изолират най-добрите местни клонове и да се подсигури материал за работа на енолозите. Със сигурност гъмзата иска работа, както на лозето, така и в избата. Тя е къснозреещ сорт с тънка ципа и обилен добив, който дава плодови вина с лека танинова структура. Това именно са характеристиките и на един друг сорт със световна слава: пино ноар. Истината е, че с правилен подход на лозето и в избата, българската гъмза е втори братовчед на пино ноара с атрактивни вишневи и малиново-пикантни нотки, трюфели и изразена елегантност и ефирност.