| 09/26/19 11:11 AM

Бели сортове: Пино гри/Пино гриджо

Бели сортове: Пино гри/Пино гриджо

Пино гри или пино гриджо е френски сорт, който вероятно е мутация на известния величествен пино ноар. Открит е в Бургундия през около 1300 година и въпреки, че е разпространен предимно в родината си Франция (познат до 2007 година като Токай от Елзас), северна Италия (пино гриджо) и Германия (граубургундер), сортът е засаден и в редица други региони като Словения, Австрия, Унгария, България, САЩ, Австралия, Южна Африка, Аржентина, Нова Зеландия.

Интересното за Пино гри/Пино гриджо е, че ципата му е сива до тъмно розова и често дори виното е в стил и цвят на бледо розе. Вината са меки, с ниска киселинност, висока захарност, която се изразява в среден до висок алкохол, с плътно флорално-парфюмено тяло, а в Новия свят и с изразени нюанси на круша, ябълка и пъпеш. Най-елегантните вина от сорта предпочитат хладни региони като Елзас във Франция, Баден и Пфалц в Германия, Орегон в САЩ, Фриули в Италия и Нова Зеландия.

През 1568, пино гри официално пристига в Елзас. Несъмнено най-интересните и комплексни вина от сорта идват от този регион. Там пино гри е едно от най-разпространените (14% от територията на региона е засадена с него) и най-благородни вина, често винифицирани като Vendange Tardive (късна реколта) или десертни вина. Сухите вина са с медени нюанси и са изключително подходящи както за аперитив, така и като партньор към френската и азиатската кухня. Хрупкавата му киселинност се допълва изящно с леки меса, риби и мекотели, свежи зеленчуци.

Италианските пино гриджо са малко по-различни като стил. Често лозята се берат рано, за да запазят свежестта и минералността си, развивайки аромати на лимон, бяла праскова, ябълка и бадем.

Често пино гриджо е сравняван като стил с албариньо, пино блан, гренаш блан, силванер, шардоне.